Към вселената
Не очаквах толкова предателства,
не очаквах толкова злоба и злъч,
наранена душата се лута... боли
и търси своя изгубен път...
И мислите бързо препускат,
не знаят посока и бряг...
изтерзана душата ридае,
не разбрала тоз лъжовен свят.
Но преродена от толкова скитане,
днес отново душата се ражда,
и любовта ми е толкова искрена,
ето, виж живота в нови лъчи.
И затвори на злобата времето,
то отдавна е вече история...
И на бъдния ден - вдъхновението,
днес докосва далечни звезди...
И на всички които се смеехте,
че препъвах се, падах, изправях се,
не ви завиждам за злобата в себе си,
аз научих урока на времето...
И към вселената поглед отправям,
към далечни, далечни звезди...
И на себе си вече повярвах,
че на любовта - светът се крепи...
© Катя Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Таня,благодаря ти, за хубавия стих!
-
Тази Любов, що от нази извира,
дарена да прави само добро,
Вселена ли, Бог ли, всеки избира
урок да е свише, прогонила зло!
Хареса ми стихът ти, Кати! -
Мили приятели искам да ви благодаря
от все сърце и душа за хубавите коментари.
Искам да ви поздравя с един мои стих!
Ще запазя вселената цяла
И мислите бърза препускат,
не знаят посока и бряг...
изтерзана душата ридае
не разбрала тоз лъжовен свят.
А всичко може да бъде прекрасно
да се радваш на всеки нов ден,
да обичаш безкрайно и нежно,
този нов - вълшебен свят.
Погледнете изгрева нежен,
погледнете с нов поглед светът.
И на пук на тежкото време,
усмихнете се и дарете любов.
И нека новите мисли,
да пулсират, да излъчват любов...
да даряват любов и надежда,
за един нов по - добър свят.
И мислите за пулсираха сляха се
в хармония със вселената...родната...
тихо докосвам времето и нов свят се роди.
А любовта ми е толкова истинска
тя пулсира, изпраща лъчи...
И вселената гледа учудено,
че днес родих се отново и дишам...
И свободата е толкова истинска,
днес докоснах с обич душата си...
Затова ще запазя завинаги,
завинаги вселената цяла... -
Светът наистина се крепи на любовта. Отличен финал, Катя.
Всички сме гости на тази Земя, за да научим "урока на времето".
Добре е, че си сигурна, че вече си научила своя.
"И на бъдния ден - вдъхновението,
днес докосва далечни звезди..."
Права си - вдъхновението на бъдещето е винаги с космически прицел!
Браво за това прозрение!
А иначе целият свят е едно голямо Предателство спрямо нас. Това струва ми се е един друг урок, който никому не ще бъде спестен.
Добре е, че визираш и това.
Харесва ми мащабността на визията ти!
Сърдечен поздрав! -
Радвам се от сърце, Катя, на заключителния резултат!
Много е важно да повярваш на себе си и на любовта!
Бъди щастлива -прегръщам те!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
