Към вселената
Не очаквах толкова предателства,
не очаквах толкова злоба и злъч,
наранена душата се лута... боли
и търси своя изгубен път...
И мислите бързо препускат,
не знаят посока и бряг...
изтерзана душата ридае,
не разбрала тоз лъжовен свят.
Но преродена от толкова скитане,
днес отново душата се ражда,
и любовта ми е толкова искрена,
ето, виж живота в нови лъчи.
И затвори на злобата времето,
то отдавна е вече история...
И на бъдния ден - вдъхновението,
днес докосва далечни звезди...
И на всички които се смеехте,
че препъвах се, падах, изправях се,
не ви завиждам за злобата в себе си,
аз научих урока на времето...
И към вселената поглед отправям,
към далечни, далечни звезди...
И на себе си вече повярвах,
че на любовта - светът се крепи...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Катя Всички права запазени
