Бяха веселяци
кърпикожусите,
като пияни поляци*
натъпкали търбусите
със лято.
Смутиха се козите,
свърнаха.
Пастирът им – вятър,
удари в очите
и те се препънаха.
Помъкнаха
вимета към нощта ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация