28.11.2013 г., 17:08

Кървав дъжд

514 0 1

септември 2013 Румяна Славова

 

Колко молитви прошепнах

в среднощните доби -

да те забравя!

Но Бог, до днес, за тях

глух си остана...

Любовта в мен гори,

като осолена рана!

Болка е на сърцето

всеки удар!

Тази болка

превръща се в лудост!

Тя ще те следва

през девет земи в десета...

Дори плътта ми,

с пръсти студени,

да разкъсаш най-свирепо!

Стигнеш ли ти до сърцето,

върху него

татуирано е твойто име...

И него с' зъби да разкъсаш,

за да спре да блъска

и за теб да моли -

на парчета,

в гроба -

пак тебе ще обича!

Дори очите ми да избодеш,

с думи остри,

за да спрат за теб да плачат,

пак с тоз безумен поглед

ще те преследват,

та и векове да минат!

Дори кървите ми да разлееш,

та копнежът ми да стихне -

до долната земя да стигнат -

в кървав дъжд ще се превърнат

и твойте устни ще облеят!

От тоя дъжд отровно-влюбен

до смърт ще се опиеш,

в отвъдното ще дойдеш

мене да откриеш!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Румяна Славова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...