септември 2013 Румяна Славова
Колко молитви прошепнах
в среднощните доби -
да те забравя!
Но Бог, до днес, за тях
глух си остана...
Любовта в мен гори,
като осолена рана!
Болка е на сърцето
всеки удар!
Тази болка
превръща се в лудост!
Тя ще те следва
през девет земи в десета...
Дори плътта ми,
с пръсти студени,
да разкъсаш най-свирепо!
Стигнеш ли ти до сърцето,
върху него
татуирано е твойто име...
И него с' зъби да разкъсаш,
за да спре да блъска
и за теб да моли -
на парчета,
в гроба -
пак тебе ще обича!
Дори очите ми да избодеш,
с думи остри,
за да спрат за теб да плачат,
пак с тоз безумен поглед
ще те преследват,
та и векове да минат!
Дори кървите ми да разлееш,
та копнежът ми да стихне -
до долната земя да стигнат -
в кървав дъжд ще се превърнат
и твойте устни ще облеят!
От тоя дъжд отровно-влюбен
до смърт ще се опиеш,
в отвъдното ще дойдеш
мене да откриеш!
© Румяна Славова Всички права запазени