21.04.2008 г., 22:35

Кървавата скала

1.5K 0 3
Една местна легенда разказва за любовта между най-красивото момиче в града и последния войвода на Северозападна България - Радан Войвода. Когато в момата се влюбил един турски бей, минаващ през града, тя решила да се хвърли от една от скалите на прохода Вратцата, за да запази вярата, честта и любовта си. И до днес скалата е известна като Кървавата скала.
http://www.verticalworld.net/news/images/news_378_1.jpg --> Това е Кървавата скала, а черното петно е кръвта на Яна.

Кървавата скала

На мрачната легенда мълчалив свидетел
издига тяло каменен гигант.
Пази той единствената добродетел,
оцеляла под удара на турчина-тиран.

Отдолу гъвкава снага извива
Лева - тихата река -
и споменче по споменче отмива
всяка кървава следа.

Наричали я Хубавата Яна -
най-красивата мома -
винаги със новичка премяна
и със росно цвете в дългата коса.

Той пък бил Радан Безстрашни -
бранел прохода от всякакви беди.
Днес паметникът му - горд и прашен,
позабравен край града стърчи.

И никой тях не си ги спомня,
и тяхната любов, и техните мечти...
Едно петно обаче там за тях напомня,
разляло се на гордите скали.

Обичали се двамата безумно,
но зла съдба решила да ги раздели.
В нея турски бей се влюбил лудо -
била една за него сред хиляди жени.

Непримирима със жестоката съдба
от една скала разперила крила.
Високата скала спасила любовта -
наричаме я - Кървава скала!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Виктория Станева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Уникално!Прекрасен замисъл и изпълнение.Поздрави.
  • Защото нашенските войводи имат смелост,очарование,сърца,души,романтика...но можеш ли с това да си купиш вила на Палма де Майорка,примерно?"Днешните нашенски моми" гонят користното дори и в любовта.Не всички,разбира се
  • Страхотно посвещение. Хареса ми много! Вероятно и надслова трябваше да бъде разказан в мерена реч и тогава щеше да е наистина пълно. КОМПЛИМЕНТИ!

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...