Кървави сълзи
Кървави сълзи
Сам, предаден от света... Отново!
Далеч от всички, седя в тъмното...
В кървави сълзи мъката давя,
да се разкрия на никой не желая...
Болка от радостните спомени пази,
за онзи, който в ъгъла на стаята притихнал е...
И макар да боли, аз искам с радост да помниш ти
онзи, който на края на стаята седеше...
Който винаги мълчеше...
Онзи, който вие така грубо обиждахте...
Онзи, дето макар обидите ви,
с радост на помощ се притичваше в
трудните моменти!
Искам да помните, но с радост...
И от радостта ви да боли... така, както
аз плаках кървави сълзи, така вие да поемате болката
на самотното сърце... не защото ви мразя, а защото убихте
живота в мен...
Искам с добро да помните скитника, загубил се в мрака,
онзи, който тихичко край вас стоеше,
а когато с пълно гърло той крещеше, никой неговия зов
не чуваше... Искам да помните, но с радост...
Бъдете благодарни, погубихте човека в мен...
Сега отново сам седя и ридая, отброявайки последните минути...
В кървави сълзи, времето лети...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Красимир Иванов Всички права запазени
