Боли ме, боли и сърцето ми не спира да кърви!
Не заради любов голяма разбита на парче,

а заради подлата измама, рушаща ме на две!

Да обичам - не, не мога! Да мразя - нямам воля

и в мен всичко не спира да реве!

Ще плача, без да спирам,

в кървави сълзи светът ще се топи

и нека тъмнината да обгърне светлината,

в мрак да тъне днес Земята!
И нека всички да заспите и да потънете в тъма,

мъгла дълбока да проникне и откъсне ви един от друг сега!!!

Тогава аз ще дойда, наранена, но добра,

ще те целуна и ще изчезна пак в нощта!!!

Ти ще тръгнеш да ме търсиш,

но след мен ще има само кървава следа...

тогава ще узнаеш колко страдам аз сега!!!

Ще плачеш и ще страдаш,

но ръка няма никой да ти даде...

тогава ще останеш сам със своите грехове!!!

Тъмнината ще обгърне теб и твоето сърце

и много ще се каеш за моето лице!!!

Когато пак се срещнем след множество лета,

ще търсиш моите ласки, но отишли са си те сега!

Ще търсиш моите устни, моите очи,

моите прегръдки... но няма ги, нали?!?

Когато аз те молех, ти ми се изсмя 

и страдах безутешна, заради твоята игра...

Но сега вече е различно - играчката си ти

и страдай безутешно, както аз преди!!!