къс небе за нас
"... Някога срещнах една малолетна вещица...
Толкова хубава друга не може да бъде..."
Л. Левчев
Падах дълго, дълго... надолу падах в сърцето.
По пътя някъде ми се откъснаха от тежестта крилата,
не ми остана избор, а исках да стигна някак небето,
отрекох се... и полетях, възседнала метлата!
Така, наместо перушина, размятах змийско съблекло,
родена в неочаквано разцъфнал бучиниш,
луната ме погледна със фосфорно и зло око
и вятърът изсъска: "До есента ще прецъфтиш"
Но аз преспах със Дявола и му повярвах, и не спрях...
Той духна в дланите си и ми даде къс от син атлаз...
Ела - приспиваше с пелинен глас той моя страх,
ела - подай душата си и ще направя къс небе за нас...
О, къс небе да имах само... до изнемога бих летяла...
Защо ми е душа - пълзяща сянка по земята...
Да можех някак от петите си да я отрежа - бих я дала,
не ме интересува, че била e бяла или свята!!!
© Евкалипт Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
мистично...самодивско...
много ми хареса...с обич. -
Изкефи ме!
Поздрави! -
"Защо ми е душа - пълзяща сянка по земята..."
Много интересен стих! -
Изключително интересна идея! Харесва ми
Поздрав 
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Той духна в дланите си и ми даде къс от син атлаз...
Ела - приспиваше с пелинен глас той моя страх,
ела - подай душата си и ще направя къс небе за нас..."-Браво!