17 jun 2008, 11:46

къс небе за нас 

  Poesía
1284 0 5
 

"... Някога срещнах една малолетна вещица...

Толкова хубава друга не може да бъде..."

                                                   Л. Левчев

 

 

 

Падах дълго, дълго... надолу падах в сърцето.

По пътя някъде ми се откъснаха от тежестта крилата,

не ми остана избор, а исках да стигна някак  небето,

отрекох се... и полетях, възседнала метлата!

 

Така, наместо перушина, размятах змийско съблекло,

родена в неочаквано разцъфнал бучиниш,

луната ме погледна със фосфорно и зло око

и вятърът изсъска: "До есента ще прецъфтиш"

 

Но аз преспах със Дявола и му повярвах, и не спрях...

Той духна в дланите си и ми даде къс от син атлаз...

Ела - приспиваше с пелинен глас той моя страх,

ела - подай душата си и ще направя къс небе за нас...

 

О, къс небе да имах само... до изнемога бих летяла...

Защо ми е душа - пълзяща сянка по земята...

Да можех някак от петите си да я отрежа - бих я дала,

не ме интересува, че била e бяла или свята!!!

 

© Евкалипт Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • "Но аз преспах със Дявола и му повярвах, и не спрях...

    Той духна в дланите си и ми даде къс от син атлаз...

    Ела - приспиваше с пелинен глас той моя страх,

    ела - подай душата си и ще направя къс небе за нас..."-Браво!

  • мистично...самодивско...
    много ми хареса...с обич.
  • Изкефи ме!
    Поздрави!
  • "Защо ми е душа - пълзяща сянка по земята..."

    Много интересен стих!
  • Изключително интересна идея! Харесва ми Поздрав
Propuestas
: ??:??