Къса елегия в сиво
Синее в сушата на подранило пладне
един домат салатно уморен
припяват тъжни песни – рими празни
любовно свързаните ден след ден
Зората влачи си краката –
пиянствала е цяла нощ
прокъсан тъпан е главата
денят тотално уморен.
Се скрили сред листата мисли
танцува фас неизгорял
красивата жена оцет не пие
се вихри там латинокарнавал.
Изпит компот от боровинки
отвлечени сред летен ден
разглежда стари, избелели снимки
забравени от зрелите жита.
Той пише вече в стария и новия ни век -
там думите устати неграмотни
клечат пред стар иконостас
мечтаят те да станат много оборотни.
Фиий–вийю вятър нов разнася
отрязано ухо го не видя
с краката тропа полудяла маса
от горски извор прясната боза.
Любовно свързаните ден след ден
припяват тъжни песни – рими празни
един домат салатно уморен
синее в сушата на подранило пладне.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Стоян Владов Всички права запазени
