Късчета
Слънцето се втурва,
разпилява светлина.
Герито с ръчичките
крие си очичките.
Вдигнала съм щорите,
ставаме от сън сега.
------------------------
Първа да ме вземеш,
бабче, мила, сладка!
Обещавам ти бе, чедо,
щерко, моя, златна.
Маха със ръчичка,
рони и сълзичка.
Скрива я вратата,
плаче ми душата.
------------------------
В градската градина
нови люлки има,
бабче, заведи ме!
Пусти, опустели
тези мои крачундели
пак ме заболели...
Герито се мръщи -
тези болни крачундели,
бабче, остави ги в къщи!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Магдалена Костадинова Всички права запазени
