5 jul 2007, 11:27

Късчета 

  Poesía
1058 0 18

                                  Слънцето се втурва,
                                  разпилява светлина.
                                  Герито с ръчичките
                                  крие  си  очичките.
                                  Вдигнала съм щорите,
                                  ставаме от сън сега.

                                      ------------------------

                                   Първа да ме вземеш,
                                   бабче, мила, сладка!
                                   Обещавам ти бе, чедо,
                                   щерко, моя, златна.
                                   Маха със ръчичка,
                                   рони и сълзичка.
                                   Скрива я вратата,
                                   плаче ми душата.

                                        ------------------------
 
                                   В градската градина
                                   нови люлки има,
                                   бабче, заведи ме!
                                   Пусти, опустели
                                   тези мои крачундели
                                   пак ме заболели...
                                   Герито се мръщи - 
                                   тези болни крачундели,
                                   бабче, остави ги в къщи!

 
     

© Магдалена Костадинова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??