5 jul 2007, 11:27

Късчета

Poesía

1.3K 0 18

                                  Слънцето се втурва,
                                  разпилява светлина.
                                  Герито с ръчичките
                                  крие си очичките.
                                  Вдигнала съм щорите,
                                  ставаме от сън сега.

                                      ------------------------

                                   Първа да ме вземеш,
                                   бабче, мила, сладка!
                                   Обещавам ти бе, чедо,
                                   щерко, моя, златна.
                                   Маха със ръчичка,
                                   рони и сълзичка.
                                   Скрива я вратата,
                                   плаче ми душата.

                                        ------------------------

                                   В градската градина
                                   нови люлки има,
                                   бабче, заведи ме!
                                   Пусти, опустели
                                   тези мои крачундели
                                   пак ме заболели...
                                   Герито се мръщи -
                                   тези болни крачундели,
                                   бабче, остави ги в къщи!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

ивахрис (Иванка Морарова)

Поздрави!

2008-08-21T07:59:37+03:00
Anita765 (Ани Монева)

Сладурско! Бабини болежки, а?!
С обич!

2008-06-02T23:08:49+03:00
Смиф (Валентин Евстатиев)

Бабче... не... момиче, цункам те за сладкия стих

2007-07-07T18:47:01+03:00
aranhuez (Нели)

Много нежно и миличко, с толкова обич написано! Сещам се з моето детенце как ме гушкаше и не ме пускаше като трябваше да остане в детската градина. Да са ни живи и здрави дечицата, и ние покрай тях

2007-07-06T12:13:08+03:00
PLACEBO (Евгения Маринчева)

Маги, казвала съм го на още двама поети от виртуалното пространство, че детската литература е в дълг към най-малките сладуранковци! Но, като чета подобни стихчета, като това тук, се обнадеждавам! Живи и здрави да са бабчето и Герито!

2007-07-06T12:04:14+03:00