Слънцето се втурва, разпилява светлина. Герито с ръчичките крие си очичките. Вдигнала съм щорите, ставаме от сън сега.
------------------------
Първа да ме вземеш, бабче, мила, сладка! Обещавам ти бе, чедо, щерко, моя, златна. Маха със ръчичка, рони и сълзичка. Скрива я вратата, плаче ми душата.
------------------------
В градската градина нови люлки има, бабче, заведи ме! Пусти, опустели тези мои крачундели пак ме заболели... Герито се мръщи - тези болни крачундели, бабче, остави ги в къщи!
Много нежно и миличко, с толкова обич написано! Сещам се з моето детенце как ме гушкаше и не ме пускаше като трябваше да остане в детската градина. Да са ни живи и здрави дечицата, и ние покрай тях
Маги, казвала съм го на още двама поети от виртуалното пространство, че детската литература е в дълг към най-малките сладуранковци! Но, като чета подобни стихчета, като това тук, се обнадеждавам! Живи и здрави да са бабчето и Герито!
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.