Къщичка на края на света

Безкрайно тъмно е навън.

Луната пак я няма.

Вървя, пристъпвам като в сън,

свещта не искам да запаля.

Неземно тиха е нощта.

Неземно тиха - отмаляла.

Разтапя бавно се свещта,

а пламъкът се олюлява...

Дъждът полека трополи по моята алея.

В полето гръмотевици се лудо бият.

Какво да кажа - тук живея.

Все някога ще ме открият.

Следите вятърът е заличил.

Студът - сълзите замразил.

Огънят очите ми затвори.

Болката - гласът отрови.

Безкрайно тихо е сега,

тихо, тихо...

Тихо!

Идва някой...

* * *

Къщичка на края на света.

Къщичка на моята душа.

В теб се чувствам аз дете.

За теб копнее моето сърце.

* * *

Ето, идва бавно, нелогично -

нечие присъствие, тъй нетипично.

Нежелано, немечтано,

от душата поругано.

Свещта угасва във пръстта.

Вятърът усили се. Буря загърмя!

От небето само гняв струи -

няма място за мечти...

Скри се...

Бяло е... та чак боли!

Скри ли се?

Или се само притаи?

* * *

Къщичка на края на света.

Приютаваш ти във твоите недра.

Къщичка от сълзи и мечти -

от смъртта спасяваш ти!

* * *

Спря!

Полето е река!

Спря!

Ще пееш ли, душа?

Спасих се!

Ще има място пак за моите мечти!

Спасих се! Не е ли прекрасно,

къщичке, кажи?

Кремена Кънчева Кънчева 18 год.

19.04.2006година