Къщичка на края на света
Къщичка на края на света
Безкрайно тъмно е навън.
Луната пак я няма.
Вървя, пристъпвам като в сън,
свещта не искам да запаля.
Неземно тиха е нощта.
Неземно тиха - отмаляла.
Разтапя бавно се свещта,
а пламъкът се олюлява...
Дъждът полека трополи по моята алея.
В полето гръмотевици се лудо бият.
Какво да кажа - тук живея.
Все някога ще ме открият.
Следите вятърът е заличил.
Студът - сълзите замразил.
Огънят очите ми затвори.
Болката - гласът отрови.
Безкрайно тихо е сега,
тихо, тихо...
Тихо!
Идва някой...
* * *
Къщичка на края на света.
Къщичка на моята душа.
В теб се чувствам аз дете.
За теб копнее моето сърце.
* * *
Ето, идва бавно, нелогично -
нечие присъствие, тъй нетипично.
Нежелано, немечтано,
от душата поругано.
Свещта угасва във пръстта.
Вятърът усили се. Буря загърмя!
От небето само гняв струи -
няма място за мечти...
Скри се...
Бяло е... та чак боли!
Скри ли се?
Или се само притаи?
* * *
Къщичка на края на света.
Приютаваш ти във твоите недра.
Къщичка от сълзи и мечти -
от смъртта спасяваш ти!
* * *
Спря!
Полето е река!
Спря!
Ще пееш ли, душа?
Спасих се!
Ще има място пак за моите мечти!
Спасих се! Не е ли прекрасно,
къщичке, кажи?
Кремена Кънчева Кънчева 18 год.
19.04.2006година
© Д-р Кремена Кънчева All rights reserved.
