24.07.2023 г., 7:39

Къщичка за птици

442 4 7

КЪЩИЧКА ЗА ПТИЦИ

 

... понеже се видях с коджа парици,

си купих от пазара три дъски,

сковах си малка къщичка за птици –

това поне ми иде отръки!

 

И много здрава къщичката стана –

със покривче, което не тече.

Щом вятър зъл завие от Балкана,

ще кацне в нея някое врабче!

 

През дупката над мен ще чурулика

на своя топъл, врабчовски език.

И ще си бъдем лика и прилика! –

аз стихче ще му кажа с "Чик-чирик!"

 

Ще му се носи песничката птича

от дол на рид и връх – вовек веков.

Това врабче дойде – да ме обича –

една прекрасна шепичка Любов!

 

Ще си го храня призори с трошици.

Под благата, небесна синева

светът е малка къщичка за птици! –

която Господ с обич ни скова.

 

20 юлий 2023 г.

гр. София, 10, 55 ч.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валери Станков Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Истинска история - преди години си сковах къщичка за птици от бракуван ,боядисан в грозно /ако изобщо може да се каже за някой цвят, че е грозен/армейско зелено , сандък от снаряд. и птичките не влизаха. Бре, викам си, те сякаш разбраха от какви дъски е къщата! Явно не са я разпознавали заради цвета, обърнах дъските обратно и нещата се случиха.
  • Това врабче дойде – да ме обича –
    една прекрасна шепичка Любов!
  • Шепичка любов и едно огромно, талантливо сърце на поет!
  • "... светът е малка къщичка за птици! -
    която Господ с обич ни скова." Няма какво повече да кажа!
  • Много е хубаво!

Светът е погледа на хъски снежно

Светът е погледа на хъски снежно
в един протяжен, скучен, тих трамвай,
обикнало ме с цялата си нежност
и плувам в любовта му като в рай.
С какво заслужих куческата ласка, ...
576 4 6

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...