Светът е погледа на хъски снежно
Светът е погледа на хъски снежно
в един протяжен, скучен, тих трамвай,
обикнало ме с цялата си нежност
и плувам в любовта му като в рай.
С какво заслужих куческата ласка,
бледнея по заслуги пред комар.
Откри ме с погледа му син, захласнат,
от Бога ми изпратен чуден дар.
Открих в трамвая, кучето обича,
но искрено, без маска и без грим.
Уж хората разумни се наричаме,
а мразим се с възторг неповторим.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Милена Френкева Всички права запазени
