Късмет!

Късмет!

Какво му трябва на човека,

за да бъде безмерно щастлив,

да му излезе от тотото късмета

и да вземе от там лесни пари.

Да си купи красиви палати,

да си вземе той мощна кола

и приятели, но непознати,

да получи безброй, ей така.

И жените да идват във купом,

да се карат коя е наред

да получи внимание скъпо

щом от джоба подава се „лев“.

Но когато парите привършат

и останеш си „просто човек“,

изведнъж и тълпите се свършват,

няма кой да остане до теб.

Ти приятели стари си имал,

но забравил сред толкоз тълпи

и с времето бавно си  губил,

но сега си самотен, нали?!?

На душата ти тежко ù става,

уж късмет си извадил преди,

но самотник след всичко оставаш,

недоволен отново, нали?

И късмета си стар запроклинаш,  

не късмет, а пожар негасим,

който всичко, което си имал

след това, наведнъж, изгори.

И макар и след дългото време

този, които държал е на теб,

ще  преглътне и ще  приеме,

че отново ще бъде до теб!

Той не гледа „парите във джоба“,

той не гледа „луксозна кола“,

а открива  приятел, до гроба,

за който би срещнал смъртта!

И разбираш тогава късмета,

той не се състои във пари,

а във онзи, който във мрака

пак до теб, все така, ще стои!

Посветено на моите скъпи приятелки: Росица Танева и Найле Уручова!