(... късна есен)
Моят август е вече ноември -
всъщност лятото просто умря.
Знам. Не вярвах, че в късната есен
е дошла и при мен любовта...
Колко странно е всичко! Отново
да те видя, Любов, ей така -
в дрехи есенни, сякаш готова
да преминеш реки и блата..
Знам, Любов, ти не си съвършена
ала аз те харесвах така -
малко странна и просто копнежна -
нежни думи и шепот в нощта..
Знам, Любов, ти не си безусловна
стара скитница – просто поспря...
... затова не те смятам виновна,
затова те обичам сега...
Затова пак те чакам на прага,
затова пак ти пиша: Ела!
Знам, Любов, като минеш превала
не се връщаш назад ей така...
Празен ден, празен свят, празна есен...
Бе последно очакване... Спри!
Знам, Любов, че не беше и песен -
беше искрена, просто бе ти...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Нели Господинова Всички права запазени
