Късна любов

Отново ти си тук. Защо дойде?
Когато си отиде не продума.
Разби без жалост моето сърце,
сега мълчиш. Не казваш нито дума.

Защо замина тъй и не разбрах.
Не бе оставила дори бележка.
Това да проумея не можах!
Да се прощава може всяка грешка!

Живееш още в мен, във мойте дни!
Не беше лесно, но не те забравих!
Сега си тук. И аз съм тук, нали?
В миналото спомена оставих

когато на вратата те видях.
все тъй красива както и преди.
Във тебе аз момичето познах,
момичето със чакащи очи!

Двамата ще можем ли сега
макар и късно, но да продължим
започнатото нявга в младостта!
Поне това един на друг дължим!

04.06.2019 г.