Късната есен не е красива
има нужда от повече грим.
Оголени клони, сухи треви, студени стебла, сивота,
тръгва си всеки път по опърпан безцветен килим
и в очакване снежните преспи да скрият видът,
но да сгреят зърната за нови надежди.
Ех да би още ден, дори само миг -
наученото изисква успехи.
Опит,
рутина,
любовта на живота,
усилия в безсилия,
отдаденост до вседаденост,
свръх амбиции,
гърч,
свалени доспехи.
Провал и реалност
на жизнен път с привиден край.
Късната есен не е края, а ново -
семената са посети.
© Иван Иванов Всички права запазени