Късни жестове
Знам, че съжаляваш и го виждам
очаквах, че ще дойде този ден...
И няма за какво да ти завиждам,
ти сам избра лъжата вместо мен.
Съмнявах се във всяка твоя дума,
познавах даже пъпната ти връв!
С лъжец да съм, по-лошо е от чума,
ала приемах те какъвто си, такъв.
Ти беше и страхливец първа класа,
трепереше от хорските слова...
А днес останал сам на празна маса,
ми казваш, че ти липсва любовта.
Ако доверието е счупено на две,
изтръгвай ме от всяка твоя мисъл
и стой далеч от моето сърце –
в късни жестове не виждам смисъл.
29-11-2019
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Надя Уорендър Всички права запазени
