17.07.2007 г., 23:27

Късно е

843 0 2
Ти каза ми "Обичам те",
но как да вярвам във това.
Зад клетви пак прикриваш се
и шепнеш ми безмислени слова.

Когато страдах в името на любовта,
когато молих все за обич,
ти беше с гордо вдигната глава
и се присмя на мойта обич.

Сега ти страдаш и се молиш.
За прошка пак подаваш ми ръка.
За тебе съм мечта, която гониш.
Но късно - любовта ми избледня.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Севдалина Янкулова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...