Късно е
Много късно молиш за любов
и късно питат ти очите,
не чувам ти, отчаяния зов,
свършиха ми, даже и сълзите!
Надничаш късно и в душата,
на какво надяваш се, не знам -
там, заключена е и вратата
на някогашния за тебе, храм!
Изгубена съм в сивата мъгла,
в която ти, живееш със охота,
сърцето ближе раните, с тъга -
разпнато на своята Голгота!
Но, от нейде, лъч пробива мрака,
с любов - обреченост залива,
такава топлина отдавна чакам -
ще отдам на нея, любовта си жива!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Pepi Petrova Всички права запазени
