31.07.2017 г., 1:26

Късно е!

485 1 4

Автор: Генка Богданова

 

Пробуждат се очите ти заспали.

В сърцето ти топят се ледовете тежки.

Разкъсани са мрачните воали

на безразличие и грубост – твои грешки.

 

Пробуждаш се, променяш се, но късно!

На любовта дървото прецъфтя без време,

незрелия му плод слана откъсна.

Да го закриляш бе за тебе тежко бреме.

 

От хубостта му не остана спомен.

Стои сега пред теб – повехнало и чуждо.

Вината ти – един товар огромен,

надеждата за късно щастие прокужда.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Генка Богданова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...