КЪСНО СЕ НАУЧИХ... ДА ОБИЧАМ, АГАПИ МУ
Калиспера, Агапи му,
калиспера...
Изричам години
тези думи... с мисълта
да видя сянката на
бялата амфора
там на пристана... На Пирея,
когато си тръгваше
тъжният поглед...
И твоето"Сбогом".
Не можех да те последвам.
Не чух и устните да казват - Ела!
За да съм близо до теб
направих мост в съня си,
от приливите на моята
късна лудост.
Не исках да се будя,
Агапи му,
не исках...
За да не избягаш от очите ми.
Не исках и теб да будя,
за да не видиш
късовете закъснели
думи... И убити
мълчания.
Защото...
Не знаех как да обичам,
Агапи му.
Когато се научих,
днес... Тебе те няма.
Изрони се сърцето ми
на малки бели
пясъчета... Потичат
сини сълзи
и
запълват стъпките ти
всяка нощ
и празнотата запълват,
останала от спрялото време.
Калиспера, Агапи му!
Дали ще е добра и тая нощ,
не знам...
Много нощи разгулни
оставих
във таверните на
Колонаки... Много жени
прегръщаха
струните на моето бузуки,
но ти си моята... Бяла
недолюбена болка
и кипналата късно...
лудост в сърцето ми.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Веска Алексиева Всички права запазени
