10 sept 2007, 11:22

КЪСНО СЕ НАУЧИХ... ДА ОБИЧАМ, АГАПИ МУ 

  Poesía
2314 0 27
 

Калиспера,  Агапи му,

калиспера...

Изричам години

тези думи... с мисълта

да видя сянката на

бялата амфора

там на пристана... На Пирея,

когато си тръгваше

тъжният поглед...

И твоето"Сбогом".

Не можех да те последвам.

Не чух и устните да казват - Ела!

За да съм близо до теб

направих  мост в съня си,

от приливите на моята

късна лудост.

Не исках да се будя,

Агапи му,

не исках...

За да не избягаш от очите ми.

Не исках и теб да будя,

за  да не видиш 

късовете закъснели

думи... И убити

мълчания.

Защото...

Не знаех как да  обичам,

Агапи му.

Когато се научих,

днес... Тебе те няма.

Изрони се сърцето ми

на малки бели

пясъчета... Потичат

сини сълзи

и

запълват стъпките ти

всяка нощ

и празнотата запълват,

останала от спрялото време.

Калиспера, Агапи му!

Дали ще е добра и тая нощ,

не знам...

Много нощи разгулни

оставих

във таверните на

Колонаки... Много жени

прегръщаха

струните на моето бузуки,

но ти си моята... Бяла

недолюбена болка

и кипналата късно...

лудост в сърцето ми.

© Веска Алексиева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??