7.11.2006 г., 21:16 ч.

Късно стихотворение 

  Поезия
660 0 3

Късно е вече. Денят долиня.
Лъчите последни се скриха в стъклата.
Дъждът заваля, и валя... преваля,
дъждът оплоди и... разкъса земята.

Късно е вече. До болка. До стих.
До песен е късно... Нима не разбираш -
във глухите ъгли се крие бандит
и ножът му лъсва - нощта да прониже.

Късно е вече. И страшно, и късно.
Да хукнем по дирите - има ли смисъл.
Сърцето е мръсно.

И стихът ми е мръсен.

Търся жива вода -
                         да го пречистя.

© Румяна Славкова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??