Късно стихотворение
Късно е вече. Денят долиня.
Лъчите последни се скриха в стъклата.
Дъждът заваля, и валя... преваля,
дъждът оплоди и... разкъса земята.
Късно е вече. До болка. До стих.
До песен е късно... Нима не разбираш -
във глухите ъгли се крие бандит
и ножът му лъсва - нощта да прониже.
Късно е вече. И страшно, и късно.
Да хукнем по дирите - има ли смисъл.
Сърцето е мръсно.
И стихът ми е мръсен.
Търся жива вода -
да го пречистя.
© Румяна Славкова All rights reserved.
