"Късно за любов"

Споменът - сол в открита рана.
Дръж в сандък, заровен под земята.
Ще преброиш ли сълзите, проляти в самота?
Оставаш oлицетворение на една луда мечта.

Сянка погълна лъча светлина.
В пущинака няма да намериш искра.
Изсъхнали са красивите цветя дори.
Липсва им слънцето - усмивката ти.

По най-стръмната пътека скита сама любовта.
Търси утеха, но намира смъртта.
Ти, ти я уби!
Остави сърцето и само да кърви.