Къснопетъчно копче без риза
Необятно небе и под него – човеци в затвора
на една шепа пръст. И делят ли, делят ли, делят...
Твърде малко пръстта или в повече тия ми хора,
дето Богу милеят, а сладък тамян не кадят?
Бледожълто – днес слънцето свети, но тъй малокръвно,
че прилича на пошла ламперия в цигански бар.
Всички лампи – по-светли, по-цветни. Отвън бара – тъмно.
Тъмна нощ, тъмни хора – вървят път по чер тротоар.
Чакам – бяла надежда да лумне, та чак да запари!
Тая шепичка пръст да погълне дребнавия страх,
че земята не стига за всички. Надеждицо стара!
Ти живей – аз не помня кога за последно се смях.
Свързани произведения
Коментари
-
....човеци в затвора
на една шепа пръст. И делят ли, делят ли, делят... -
ааа, не са на земята, да ме прощаваш
... егото и суетата са ги отвели към неоткрити висини, а Земята си е таман, тя не се оплаква - къде с копче, къде без копче - като я хванат лелите и нея... -
Много хубаво!
-
Толкова познато...
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Тази шепичка пръст да погълне дребнавия страх"!!!!!!
Много дълго чакаме това да се случи, Ира. И затова и аз като теб "ни помня кога за последно се смях"!💕