Изпуснах времето. То избърза напред...
Не чака закъснели пътници,
нередовен си - дори и с билет!
Следва път без посока,
бездънни са всички ъгли!
Не виждам следваща спирка...
И прах май долавям в настоящите си очи?!

           
                    ***
Тя ми се изтрива от редовете...!
Явно е във твоите сега...
Вероятно оттук насетне ще е само там.
Безсилие връхлита онези, които се опитват да пишат за нея.
Та тя е перфектна...
Тя е повече от съвършенство.
Близка ти е там донякъде...
Докъде? Ти кажи...
Нейната коса е наистина дълга.
Краката й са до сливиците,
а навярно е и митологичен образ!
Лицето и е като на кукла и
може с лекота да те съблазнява,
а го умеят твърде малко същества!
Тя вероятно е от друга планета.
Не обитава тази простовата земя...
От Венера е решила да кацне
и виж ти... точно на твоята глава..!!
В трамвая пътува елегантно,
държи се за мърлявите тръби с финес!
Притежава и гигантско сърце,
със сигурност й личи...!
Дори и Снежанка би й завидяла,
та джуджетата оплели са около нея
късите си, зажаднели ръце...!
Не мога да я виня, че е симпатична.
Пред фактите се налага да мълча...
Неприятно е да го призная,
но водата кръв не става!
Тук оставаме обикновените,
тези с бледникавите лица...
Редът ни някак бе изместен,
опашката за месарницата е в друга дирекция...!
Тук оставам аз,
тази с бледникавото лице...
Безмълвна!