Лакомото мече
ЛАКОМОТО МЕЧЕ
Там, сред старата гора,
в топлата си пещера,
Меца гушка две мечета,
две мечата, две хлапета.
Пух и Пухчо ги нарича -
много, много ги обича.
На зелената поляна
води рожбите Мецана.
Мравки едри да ловят,
сладко да се наядат.
А във вира най-дълбок -
там, на бистрия поток,
мама учи ги да плуват
и добре да риболуват.
Нощем тихо край брега
раци търсят тез деца.
Разцъфтяла е липата -
вред ухае из гората.
Кой ли в клоните жужи?
Тук са дивите пчели.
Във голямата хралупа
всяка медни пити трупа.
А медецът - то се знае -
също хубаво ухае.
Пухчо бързичко реши
с пита мед да се гости.
Тръгна той да се катери
сам медеца намери.
"Пухчо, спри се и слезни!
При пчелите не ходи!"
Ала лакомото мече
до хралупата е вече.
Бръкна бързо във меда,
но веднага изпищя.
Възмутените пчели
го посрещнаха с игли.
И забиха сто жила
в непослушната глава,
по муцунката, ушите
и на лапите - горките.
"Оле, мамо, помогни!"
Мечо гърчи се, пищи.
И скимти, и се премята -
ето - тупна на земята.
Разярените пчели
пак изпращат му стрели.
Със нажиленото мече
Меца бързо се завтече
и в дълбоките води
от пчелите го спаси.
Отлетя назад роякът,
ала Меца със децата
доста време постоя
във студената вода.
Пухчо малко се свести,
не престана да скимти.
С непослушните деца
тръгна Меца към дома.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Лилия Велчева Всички права запазени
