liliv (Лилия Велчева)
151 867
25.03.2008 г., 22:25 ч.

Лакомото мече 

  Поезия » За деца
6271 0 9

ЛАКОМОТО  МЕЧЕ

 

Там, сред старата гора,

в топлата си пещера,

Меца гушка две мечета,

две мечата, две хлапета.

Пух и Пухчо ги нарича -

много, много ги обича.

На зелената поляна

води рожбите Мецана.

Мравки едри да ловят,

сладко да се наядат.

А във вира най-дълбок -

там, на бистрия поток,

мама учи ги да плуват

и добре да риболуват.

Нощем тихо край брега

раци търсят тез деца.

Разцъфтяла е липата -

вред ухае из гората.

Кой ли в клоните жужи?

Тук са дивите пчели.

Във голямата хралупа

всяка медни пити трупа.

А медецът - то се знае -

също хубаво ухае.

Пухчо бързичко реши

с пита мед да се гости.

Тръгна той да се катери

сам медеца намери.

"Пухчо, спри се и слезни!

При пчелите не ходи!"

Ала лакомото мече

до хралупата е вече.

Бръкна бързо във меда,

но веднага изпищя.

Възмутените пчели

го посрещнаха с игли.

И забиха сто жила

в непослушната глава,

по муцунката, ушите

и на лапите - горките.

"Оле, мамо, помогни!"

Мечо гърчи се, пищи.

И скимти, и се премята -

ето - тупна на земята.

Разярените пчели

пак изпращат му стрели.

Със нажиленото мече

Меца бързо се завтече

и в дълбоките води

от пчелите го спаси.

Отлетя назад роякът,

ала Меца със децата

доста време постоя

във студената вода.

Пухчо малко се свести,

не престана да скимти.

 

С непослушните деца

тръгна Меца към дома.

© Лилия Велчева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??