21.04.2011 г., 6:53

Лалетата на Чикаго

1.8K 0 3

Внезапен рай  -

за гладната душа,

залутана  в гора от светофари.

За вгледаната в делника тълпа,

забързана минутата да гони.

 

Заря

под изуменото небе.

Копринен вик от цветове.

Соната.

Лалета  крехки в бързото сърце.

Изящно дефиле на красотата.

 

Един жадуван стил в сезон-мечта,

разбулен  елегантно - без фанфари.

Печат от прелест – съчетан с мига...

Щастлив въздЪх на пролетно Чикаго.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Людмила Билярска Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Изключително ме радва коментарът ти, мила Нина! Благодаря ти!!!
    ---
    Руми, благодаря ти! Поздрави, мила приятелко!
    ---
    Толкова красиво поднесени думи, могат само да ми доставят висше удоволствие! Благодаря ти, Илко!
    ---
    Веси, прекрасна си, приятелко! Благодаря ти, че отново си до мен! Прегръщам те с обич, Премъдричке моя!
    ---
    Нинче, благодаря ти, мило момиче! Поздрави от мен и пролетна Индиана!
    ---
    О, да, наистина е много красиво, Любов! Така елегантно е вместена тази невероятна цветна прелест между красивите сгради от бетон и стъкло, че дъхът замира от великолепното съчетание! Благодаря ти от сърце, мила!
    ---
    НА ВСИЧКИ ПОЖЕЛАВАМ - СВЕТЛИ И ЩАСТЛИВИ ВЕЛИКДЕНСКИ ПРАЗНИЦИ! С ОБИЧ!
  • Красиво!Видях тия лалета.....
  • Много светско, много елегантно, браво!

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...