Ласка
Звездите се разпаднаха в очите ми,
снежинките им паднаха навред,
завиха и обагриха мечтите ми,
сияние огря в свещен завет...
Луната, самотна, разплака нощта -
разтури фенерите свои,
реши да покаже силата, мощта -
изригна във будни порои...
Денят я посрещна и разнежен,
разлисти полски цветове,
запя в горите, смело-небрежен,
понесе морски ветрове...
Очакваше ги миналото -
с охота се отдаде,
разказа за небивалото
и тайните предаде...
Огледаха се в бъдеще,
и чудно беше то -
по-светло и от сънища,
в които няма зло...
И слънцето разпали
усмивки във тях...
Сам, Господ, ме погали -
Вълшебство видях!...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Агапея Полис Всички права запазени
Благодаря Ви! 
