26.09.2009 г., 12:33 ч.

Ласка 

  Поезия » Друга
696 0 11

 

 

 

Звездите се разпаднаха в очите ми,
снежинките им паднаха навред,
завиха и обагриха мечтите ми,
сияние огря в свещен завет...

 

 

 Луната, самотна, разплака нощта - 
 разтури фенерите свои,
 реши да покаже силата, мощта - 
 изригна във будни порои...

 

 

 Денят я посрещна и разнежен,
 разлисти полски цветове,
 запя в горите, смело-небрежен,
 понесе морски ветрове...

 

 

 

 Очакваше ги миналото - 
 с охота се отдаде,
 разказа за небивалото
 и тайните предаде...

 

 

 

 Огледаха се в бъдеще,
 и чудно беше то - 
 по-светло и от сънища,
 в които няма зло...

 

 

 

 И слънцето разпали
 усмивки във тях...

 Сам, Господ, ме погали
 Вълшебство видях!...

 

 

 




© Агапея Полис Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??