16.10.2025 г., 21:03

Лава от чувства

194 1 0

"Няма значение" - каза тя

и преглътна дълбоко своята сълза,

а тя гореше с мощта на лава,

не оставяше ни цвете, ни плява.

 

Ала оставаше горчивият спомен

от болката, правеща те болен,

а болен ставаше, защото

вкаменяваше сърцето, горкото.

 

Вкаменено то тупкаше упорито,

сякаш вярваше, макар разбито, 

че любовта ще може го спаси

и омразата не ще го победи!

 

21.07.2022 година

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Нивелина Бижева Всички права запазени ✍️ Без използване на ИИ

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...