8.04.2023 г., 19:46

Лечителка

386 0 0

Тук съм в теб... не разбра ли,
Истината, която в кръвта ти тече...
разгонила страховете ти вечни
към далечни простори и брегове.


Аз от твоите болки те пазя,
от всяка мания и всяка заблуда.
Даже когато сама се отказваш...
изненадано спираш в почуда.


Аз те лекувам от всякакви болести...
с нови пространства и светлина.
Аз съм лечителят в скришния ъгъл
за всякакви, като теб същества.


Само защото си специална,
неповторима, в тази среда,
само защото си вярна...
имам за теб безброй чудеса.


Ти си моя и всяка грижа по теб,
е тишина и дълго търпение...
Ти си изпитание на своето време,
но дарена си с мойто прозрение.


Струи в кръвта ти музика жива
композирана с жизненост само за теб.
Любовта там заражда се, слива...
стъпките по които вървиш в своя ден.


Имам всичко и във всичко ме има...
в хляб и сол, в дъх,  в светлина.
С две ръце като ствол те обвивам
да не будуваш сам, в слепота.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валя Сотирова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....