Тук съм в теб... не разбра ли,
Истината, която в кръвта ти тече...
разгонила страховете ти вечни
към далечни простори и брегове.
Аз от твоите болки те пазя,
от всяка мания и всяка заблуда.
Даже когато сама се отказваш...
изненадано спираш в почуда.
Аз те лекувам от всякакви болести...
с нови пространства и светлина.
Аз съм лечителят в скришния ъгъл
за всякакви, като теб същества.
Само защото си специална,
неповторима, в тази среда,
само защото си вярна...
имам за теб безброй чудеса.
Ти си моя и всяка грижа по теб,
е тишина и дълго търпение...
Ти си изпитание на своето време,
но дарена си с мойто прозрение.
Струи в кръвта ти музика жива
композирана с жизненост само за теб.
Любовта там заражда се, слива...
стъпките по които вървиш в своя ден.
Имам всичко и във всичко ме има...
в хляб и сол, в дъх, в светлина.
С две ръце като ствол те обвивам
да не будуваш сам, в слепота.
© Валя Сотирова Todos los derechos reservados