Лед
ЛЕД
... камък и дърво се пукат,
вредом сняг и мъртвина,
и дере луната с кука
ледената тишина,
лед в напуканите локви,
лед в нозете ти хрущи,
пътниче без път и покрив,
накъде си тръгнал ти? –
даже дума неотронил,
целият си просто вик,
нито бъдеще, ни спомен –
сякаш бе дошъл за миг,
а напред са мъртви преспи,
метнали са пелени,
ти кого нахрани с песни? –
хлябът ти се вкамени,
да си пукнеш – стар самотник,
Бог те тъй благослови! –
пътниче без път и покрив,
спряло в ледните треви.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валери Станков Всички права запазени
