Лед

3 февр. 2024 г., 11:47

Поэзия

104 3 2

ЛЕД

... камък и дърво се пукат,

вредом сняг и мъртвина,

и дере луната с кука

ледената тишина,

лед в напуканите локви,

лед в нозете ти хрущи,

пътниче без път и покрив,

накъде си тръгнал ти? –

даже дума неотронил,

целият си просто вик,

нито бъдеще, ни спомен –

сякаш бе дошъл за миг,

а напред са мъртви преспи,

метнали са пелени,

ти кого нахрани с песни? –

хлябът ти се вкамени,

да си пукнеш – стар самотник,

Бог те тъй благослови! –

пътниче без път и покрив,

спряло в ледните треви.