ЛЕДЕН ОГЪН
Под снега
кокиче се показва,
нежно стръкче
светлина.
Закрила мъничкия цвят
във пазва,
бяла преспа
дари го с топлина.
И ето!
Тук съм!
Зъзна премаляла...
Ти, пътнико нечакан...
Спри и виж!
(Нима не се боиш
от завилняла хала?
И стъпките до мен
ти не броиш!)
Ако леден огън носиш
в шепите сега...
Пъртина ще проправиш
до моята душа.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Адриана Зарева Всички права запазени
! Поздрав и от мен...