4.01.2007 г., 17:51

ЛЕДЕН ОГЪН

1K 0 17
ЛЕДЕН ОГЪН

Под снега
               кокиче се показва,
нежно стръкче
                                светлина.
Закрила мъничкия цвят
                                във пазва,
бяла преспа
             дари го с топлина.

И ето!
       Тук съм!
               Зъзна премаляла...
Ти, пътнико нечакан...
                            Спри и виж!
(Нима не се боиш
          от завилняла хала?
И стъпките до мен
                        ти не броиш!)

Ако леден огън носиш
                       в шепите сега...
Пъртина ще проправиш
                    до моята душа.

 


Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Адриана Зарева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...