7.01.2009 г., 22:31

Леден плен

988 0 1

Леден плен

 

 

Студът пера рисувал по стъклото.

И тъй красиви те се мъдрят там,

и както белезите във сърцето

очакват разтапящия огнен плам.

 

И блещукат снежните картини

показват свойта красота,

а сърцето толкова години

си колекционира самота.

 

Чудновати хора оглеждат се в стъклата.

Усмихнати, говорят им дори.

А дали е празна в тях душата?!

А дали и в тях боли?!

 

Стъклото започнало е да се пука,

под натиска на ледената красота.

Но има още огън да мъждука.

Има цвят и в мойта сивота.

 

И виждам те как и идваш и разваляш

изяществото на замръзналия ден.

За новото сърцето ми отваряш.

Освободи стъклото от ледения плен.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Венелина Атанасова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Ех, как искам и моя леден пейзаж да бъде разтопен! Хубав стих, Вени! Поздрав!

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...