Леден плен
Леден плен
Студът пера рисувал по стъклото.
И тъй красиви те се мъдрят там,
и както белезите във сърцето
очакват разтапящия огнен плам.
И блещукат снежните картини
показват свойта красота,
а сърцето толкова години
си колекционира самота.
Чудновати хора оглеждат се в стъклата.
Усмихнати, говорят им дори.
А дали е празна в тях душата?!
А дали и в тях боли?!
Стъклото започнало е да се пука,
под натиска на ледената красота.
Но има още огън да мъждука.
Има цвят и в мойта сивота.
И виждам те как и идваш и разваляш
изяществото на замръзналия ден.
За новото сърцето ми отваряш.
Освободи стъклото от ледения плен.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Венелина Атанасова Всички права запазени
