Ледена душа.
Самочувствието ми бавно убиваш.
Всичко ценно ми взимаш.
Само болка и сълзи оставяш.
Пред теб стоя сега,
а ти ме молиш да простя.
Омразата ми като капка се изпарява.
Гордостта ми на пепел става.
Ледена душа криеш в себе си.
Пак променяш пътя ми.
Искам от лъжите ти да избягам,
но все при тях оставам.
Безброй пъти простих.
Всяка грешка изтрих.
Хиляди мъжки сърца разбих,
а мойто така и не спасих.
Тъмно и празно е в гърдите ти.
Каменно е сърцето ти.
Друг да обичам не ми дава.
Чувствата ми и този път вкаменява.
Без лъжи свикни
и грешките си разбери.
На обич се научи.
Тогава при мен се върни.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Йоанна Конова Всички права запазени