Ледена жена
ЛЕДЕНА ЖЕНА
Така ти искаш да бъдеш с мен,
в жарава скиташ, живееш в плен.
Обичаш ме?! Така ми казваш…
И тръгна ли си, в теб „се счупва нещо”….
Разбирам те, но съм го изживяла,
на моя гръб товара съм видяла,
и носих го, и ме болеше,
и кършех клони щом повеят ветровете…
И спъвах се, и падах, ставах,
на болката изцяло се отдавах,
във мъка давех се и сълзи леех,
но винаги, след всичко оцелявах.
Вдигни очи! За миг вдигни очи!
Сълзите си изтрий и усмихни се.
От тази болка, знай, не се умира,
след нея знам, сърцето ти замира….
Но любовта ми със сълзи не ще закупиш,
недей да страдаш ти за мен сега,
със нищо греховете им не ще изкупиш,
за всички днес съм ледена жена!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Деница Пенкова Всички права запазени
Браво, Деница!