ЛЕДЕНА ЖЕНА
Така ти искаш да бъдеш с мен,
в жарава скиташ, живееш в плен.
Обичаш ме?! Така ми казваш…
И тръгна ли си, в теб „се счупва нещо”….
Разбирам те, но съм го изживяла,
на моя гръб товара съм видяла,
и носих го, и ме болеше,
и кършех клони щом повеят ветровете…
И спъвах се, и падах, ставах,
на болката изцяло се отдавах,
във мъка давех се и сълзи леех, ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация