25.08.2011 г., 12:27 ч.

Ледена жена 

  Поезия » Любовна
687 0 2
ЛЕДЕНА ЖЕНА
Така ти искаш да бъдеш с мен,
в жарава скиташ, живееш в плен.
Обичаш ме?! Така ми казваш…
И тръгна ли си, в теб „се счупва нещо”….
Разбирам те, но съм го изживяла,
на моя гръб товара съм видяла,
и носих го, и ме болеше,
и кършех клони щом повеят ветровете…
И спъвах се, и падах, ставах,
на болката изцяло се отдавах,
във мъка давех се и сълзи леех, ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Деница Пенкова Всички права запазени

Предложения
  • Когато Бог раздавал е таланти, аршинът му май бил е повреден, дал на съседката бижута с диаманти, ос...
  • Рисувам ги набързо и наивно, скицирам ги с молив – и само толкоз. Защото нямам време за картина. И с...
  • Няма такава вълшебна боичка, толкова живо променливо морска – счупено връхче на молив от сричка; дет...

Още произведения »