10.06.2007 г., 13:07

ЛЕГЕНДА

601 0 2
 Знаеш ли, че демонът имаше крила
 и рееше се с тях вьв небесата
 сьс приятелката си - Сьрдечност - най-добра,
 той  вкуси от блаженството на добротата,

 ала в него се преплитаха и честността, и подлостта,
 противоречиви мисли вьв главата му шептяха,
 затова един пьт взимаше превес красивото на сьщността,
 а друг - жестокото му, дадено вьв ада.

Така живееше си демонът с крила.
 Помня, даже ходеше на цьрква,
 за да моли прошка за извьршена злина,
 а Господ даваше му я с зарька,

 но злобата коварна, прокьлна
 сьдбата му, щастливата, до вчера,
 затуй, защото просто завидя,
 че славиха го повече от нея.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ивето Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • И аз самата не съм особено добра в формирането на текст, особено за някоя стихотворение. Вижда се, че наистина искаш да измислиш нещо добро, но както Евелин се изразява - трябва да се пипне малко, за да стане нещо много по - добро.
  • Интересно като замисъл, но леко объркващо като постановка...
    Пипни го още малко, заслужава си... и знам, че можеш! Успех...

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...