Jun 10, 2007, 1:07 PM

ЛЕГЕНДА

  Poetry
606 0 2
 Знаеш ли, че демонът имаше крила
 и рееше се с тях вьв небесата
 сьс приятелката си - Сьрдечност - най-добра,
 той  вкуси от блаженството на добротата,

 ала в него се преплитаха и честността, и подлостта,
 противоречиви мисли вьв главата му шептяха,
 затова един пьт взимаше превес красивото на сьщността,
 а друг - жестокото му, дадено вьв ада.

Така живееше си демонът с крила.
 Помня, даже ходеше на цьрква,
 за да моли прошка за извьршена злина,
 а Господ даваше му я с зарька,

 но злобата коварна, прокьлна
 сьдбата му, щастливата, до вчера,
 затуй, защото просто завидя,
 че славиха го повече от нея.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ивето All rights reserved.

Comments

Comments

  • И аз самата не съм особено добра в формирането на текст, особено за някоя стихотворение. Вижда се, че наистина искаш да измислиш нещо добро, но както Евелин се изразява - трябва да се пипне малко, за да стане нещо много по - добро.
  • Интересно като замисъл, но леко объркващо като постановка...
    Пипни го още малко, заслужава си... и знам, че можеш! Успех...

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...