Jun 10, 2007, 1:07 PM

ЛЕГЕНДА

  Poetry
604 0 2
 Знаеш ли, че демонът имаше крила
 и рееше се с тях вьв небесата
 сьс приятелката си - Сьрдечност - най-добра,
 той  вкуси от блаженството на добротата,

 ала в него се преплитаха и честността, и подлостта,
 противоречиви мисли вьв главата му шептяха,
 затова един пьт взимаше превес красивото на сьщността,
 а друг - жестокото му, дадено вьв ада.

Така живееше си демонът с крила.
 Помня, даже ходеше на цьрква,
 за да моли прошка за извьршена злина,
 а Господ даваше му я с зарька,

 но злобата коварна, прокьлна
 сьдбата му, щастливата, до вчера,
 затуй, защото просто завидя,
 че славиха го повече от нея.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ивето All rights reserved.

Comments

Comments

  • И аз самата не съм особено добра в формирането на текст, особено за някоя стихотворение. Вижда се, че наистина искаш да измислиш нещо добро, но както Евелин се изразява - трябва да се пипне малко, за да стане нещо много по - добро.
  • Интересно като замисъл, но леко объркващо като постановка...
    Пипни го още малко, заслужава си... и знам, че можеш! Успех...

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....