Легенда за бяла Стана Уровиза
Много отдавна... лето господне
хиляда триста шейсето било,
турци нахлули в земите ни родни,
с огън и сеч насаждали зло.
Кръв се проливала, вяра се бранела
с черни забрадки връз бели коси.
Българский дух, не допуснал измяна,
легенди родил той за смели жени.
Влезли във Странджа ордите силни,
дори в Уровиза, във крепостта,
там ги посрещнала хубава Станка
щерка болярска, лична мома.
Султанът омаян, очи му остали,
хубост такава до днес не видял.
"Моя ще бъдеш, жена ще ми станеш,
ценен рубин в сараят ми бял."
Девойката мила с душа го презряла,
сърцето се свило, проляла сълза,
но рекла му смело: "Добре, но в замяна
свободна да бъде всяка земя,
която ездач, от изгрев до залез,
сам ще оброди със кон хвърковат,
стъпят ли там копитата, значи
не ще ти заплащат дължимата дан."
Приел го султанът, как да откаже,
/на чудната хубост не би устоял/,
решен той земя и пари да прежали,
но българка дивна да вземе във дар.
И яхнала коня хубава Стана,
яздила дълго през гори, през села.
Жребецът се къпел във кървава пяна,
но бързала тя да превземе деня.
Към привечер Странджа Сакар превалила,
морето видяла от бряг каменист,
достигнала залив, нозе потопила
и смъртта си посрещнала с вяра и чест.
Тъй бялата Стана... род не предала,
останала чиста, с българска кръв.
Спасила земята, духът съхранила.
Атлиман с ХасЕкия въздигнала в ръст.
Атлиман - Конски залив
Хасекия -привилигирована земя
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Таня Мезева Всички права запазени
