tanq_mezeva (Таня Мезева)
1527 21148
24.06.2022 г., 18:14 ч.

Легенда за Енювден 

  Поезия
511 5 8

 

Легенда разказва с много тъга

за стар обичай по тракийска земя,

с който до днес в най-летния ден

с „Еньова буля” се прави кадем.

 

Било е отдавна. До Тунжа река

в село красиво живели деца,

момче и девойка, Еньо и Стана,

които след време се влюбили двама.

Луди и млади... нямало ден

без тихи въздишки, без поглед смутен,

лягали, ставали с мисъл една,

либе да видят, да пламне искра.

Сладост откривали само в очите,

не мярнат ли севда, горчели им дните,

копнеели тайно без никаква драма,

дом да завъдят с челяд голяма.

 

Но Станин баща – бил опак човек,

намислил той друго, да сложи конец,

на силната обич да тури забрава

и щерка сгодил в друго село тогава.

Минал се месец и тежки сватбари

спрели на двора с шарени дарове,

Стана да вземат, невеста да стане

в къща двукатна богата с имане.

Щом тръгнали всички към селото чуждо

и стигнали моста протегнат над Тунжа,

булото хвърлила булката млада,

и скочила смело в реката, без свада.

 

Когато разчула се страшната вест

за Станина гибел, Еньо злочест

от мъка и горест се в миг поболял

и девет лета се в легло залежал.

Плачел от болка по севда голяма,

ни жив, нито мъртъв... целият рана.

Животът край него се бавно рушал

а той за света ослепял, оглушал.

И времето сякаш с него тъжало,

нямало дъжд, суша настала.

Реката пресъхнала. Нивите в жар.

Добитъкът морен. Людете в жал.

 

Кога се десета година задала,

сестрата на Еньо план начертала,

как брата си роден от мъки избави

и тежката орис с любов да преправи.

Взела точилка, кукла сковала,

а върху нея платно омотала,

с детски повой я овързала здраво,

в дрехи облякла и пребулила в бяло.

С кукла в ръцете думи нарекла:

„Стани, Еньо, братко, за булка зеветна.

Стани, за да видиш хубава Стана,

при тебе дошла е, невеста да стане!“

Отворил тогава очите и ето,

усмивка щастлива огряла лицето,

Протегнал ръце, надигнал се леко

и тихо издъхнал с взор към небето.

 

И станало чудо. Вятър излязъл.

Облак гръмовен в небето пролазил.

Дъжд из ведро над земя се излял

с капки огромни, същински опал.

Нивя и гори, долини и поляни,

въздъхнали с радост от свежест обляни.

Камбани навред забили черковни,

запели момите песни любовни.

 

Така с обичая "Еньова буля",

когато се дървена кукла пребуля,

споменът връща за Еньо и Стана

и тяхната обич… от Бога избрана.

© Таня Мезева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??