Легенда за Енювден
Легенда разказва с много тъга
за стар обичай по тракийска земя,
с който до днес в най-летния ден
с „Еньова буля” се прави кадем.
Било е отдавна. До Тунжа река
в село красиво живели деца,
момче и девойка, Еньо и Стана,
които след време се влюбили двама.
Луди и млади... нямало ден
без тихи въздишки, без поглед смутен,
лягали, ставали с мисъл една,
либе да видят, да пламне искра.
Сладост откривали само в очите,
не мярнат ли севда, горчели им дните,
копнеели тайно без никаква драма,
дом да завъдят с челяд голяма.
Но Станин баща – бил опак човек,
намислил той друго, да сложи конец,
на силната обич да тури забрава
и щерка сгодил в друго село тогава.
Минал се месец и тежки сватбари
спрели на двора с шарени дарове,
Стана да вземат, невеста да стане
в къща двукатна богата с имане.
Щом тръгнали всички към селото чуждо
и стигнали моста протегнат над Тунжа,
булото хвърлила булката млада,
и скочила смело в реката, без свада.
Когато разчула се страшната вест
за Станина гибел, Еньо злочест
от мъка и горест се в миг поболял
и девет лета се в легло залежал.
Плачел от болка по севда голяма,
ни жив, нито мъртъв... целият рана.
Животът край него се бавно рушал
а той за света ослепял, оглушал.
И времето сякаш с него тъжало,
нямало дъжд, суша настала.
Реката пресъхнала. Нивите в жар.
Добитъкът морен. Людете в жал.
Кога се десета година задала,
сестрата на Еньо план начертала,
как брата си роден от мъки избави
и тежката орис с любов да преправи.
Взела точилка, кукла сковала,
а върху нея платно омотала,
с детски повой я овързала здраво,
в дрехи облякла и пребулила в бяло.
С кукла в ръцете думи нарекла:
„Стани, Еньо, братко, за булка зеветна.
Стани, за да видиш хубава Стана,
при тебе дошла е, невеста да стане!“
Отворил тогава очите и ето,
усмивка щастлива огряла лицето,
Протегнал ръце, надигнал се леко
и тихо издъхнал с взор към небето.
И станало чудо. Вятър излязъл.
Облак гръмовен в небето пролазил.
Дъжд из ведро над земя се излял
с капки огромни, същински опал.
Нивя и гори, долини и поляни,
въздъхнали с радост от свежест обляни.
Камбани навред забили черковни,
запели момите песни любовни.
Така с обичая "Еньова буля",
когато се дървена кукла пребуля,
споменът връща за Еньо и Стана
и тяхната обич… от Бога избрана.
© Таня Мезева All rights reserved.
