Легенда за тримата братя
Три ясена стари на хълма стояха,
щом буря захване – за ръце се държаха.
Всяка глътка вода на три се делеше,
по пладне овчарят под сянката спеше.
Пътник далечен отнейде пристигна.
Към яките стволове поглед той вдигна.
За темели ще станат – отдалач си личеше.
И брадва извади. А планината бучеше.
Доволно и гордо ръцете потри
и на сигурно място той брадвата скри.
И полегна, че вече бе късно станало –
слънчова майка бе постеля стъкнала.
В най-тъмния час дойдоха крадците –
отколе имане на хълма било скрито.
Но никой не смеел да посегне до днес
на ясен, без да загуби живот, а и чест.
Копаха крадците на хълма висок,
а после главатарят им – зъл и жесток –
рече така: ” Жертва един от нас ще дадеме,
да не плащаме данък всички след време”.
Изгря месечинката – любопитна и бледа –
земите си, родните, тя да огледа.
И плисна светлината й право в очите
на нашия странник и на крадците.
И взеха душата му без много бавене,
че беше по-лесен чуждият живот за даване.
На пътника тялото дълбоко зариха,
а на сутринта без следа в гората се скриха.
...........................................................
И стана година, а на хълма висок
извор изби – студен и дълбок.
И фиданки зелени поникнаха три.
И с благодарност пътник от извора пи.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Веселка Пенова Всички права запазени
