Eleya (Елия)
206 431
13.06.2021 г., 1:20 ч.

Легенда за врабчовата сълза 

  Поезия » Любовна
2031 4 4

По Рая Видинска 

 

 

Обичам те, любими мой, подобно врабчова сълзица.
Защо ли, питаш, толкоз малко? И сигурно ще бъдеш прав.
Но знаеш ли, любими мой, заплаче ли подобна птица,
че разтопява се светът, престава да е тъй корав.


Легенда има, мили мой, легенда стара за врабчето.
Присвий очи и унеси се. Ще видиш в придошлия сън,
как втурвам се, любими мой, към птичката добра, където
очаквам те със чудеса. И в тях не съм. Или ще съм.


Заплаче ли, любими мой, врабчето винаги умира.
Това е негова черта и може би дори дефект.
Но знаеш ли, любими мой, замлъква винаги Всемира.
И вместо тъжна новина, превръща се във наш ефект.


Така и ние, мили мой, приличащи на птици хора,
измираме от страх и страст, подобно влюбени врабци.
И болката, любими мой, допускаме я през отвора,
на нашите души докрай, но без да бъдем подлеци.

 

 

 

 

© Елия Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря ви, приятели! Благодаря и на публикуващия редактор за високата оценка, която ми е дал, като ме е поставил в избрани!
  • Много прочувствен стих! Поздравления!
  • Тези стихове с обръщение много ми харесват. Въпреки, че не на всеки се получава. Но тук удря право в сърцето.
  • Разкошно е.
Предложения
: ??:??