Легенда за връх Мургаш
Живяла в Елищица, Златка мома-
за чудо и приказ, но горда,
в село красиво под връх в планина,
с душа на птица свободна.
За нейната хубост се знало навред,
песни се пеели звънки
и много ергени, както е ред,
сватовници пращали гръмки.
Но тя не поискала нито един,
не виждала момъка неин.
Мерила строго по своя аршин,
всеки й с нещо бледнеел.
Така се изнизали много лета,
а празно туптяло сърцето,
връщала вси годежари с слова,
че няма достоен в селцето.
Накрая им рекла: "Ще взема за мъж,
който на гръб пренесе ме,
горе, до онзи, далечния връх,
Бога целунал в небето."
Мнозина от тях изпитали страх,
други с готовност приели,
но пътят бил стръмен и само след час,
падали нейде без сили.
Един ден в село̀то пристигнал юнак,
Мургаш го наричали всички,
дочул за момата, що с песни и с власт
омайвала най-магнетично.
Още за нея разказвали вред,
колко добра е, работна,
с очи кадифени, с коси като мед,
чиста сълзица най-ро̀сна.
Щом я погледнал, останал сразен
от таз` красота ненагледна,
без да се мае, я грабнал в ръце
с мисъл едничка, победна.
И като хала напред полетял,
не сещал ни страх, ни умора,
камъни остри прескачал без жал,
поглед вторачил нагоре.
Накрая достигнал високия връх
с девойката - дарът безценен,
но строполил се, останал без дъх,
загубил живот си без време.
И в почит на мъжката сила и плам,
името славно му дали
на гордия връх в самия Балкан,
що вече Мургаш го зовяли.
22.10.2019 г.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Таня Мезева Всички права запазени
