Живяла в Елищица, Златка мома-
за чудо и приказ, но горда,
в село красиво под връх в планина,
с душа на птица свободна.
За нейната хубост се знало навред,
песни се пеели звънки
и много ергени, както е ред,
сватовници пращали гръмки.
Но тя не поискала нито един,
не виждала момъка неин.
Мерила строго по своя аршин,
всеки й с нещо бледнеел. ...